Библейски поглед върху реакцията при природни бедствия

В скорошно размишление относно ролята на Църквата по време на криза, авторът разглежда как вярващите трябва да тълкуват природните бедствия. Използвайки скорошното наводнение в Непал и личния си опит с торнадо в Нашвил като илюстрации, авторът подчертава, че тези събития не са „естествени“ в първоначалния смисъл на творението, а са последици от един паднал свят. Позовавайки се на Римляни 8:22, авторът обяснява, че цялото творение в момента „стене“ поради влиянието на греха върху света.

Авторът предупреждава срещу човешката склонност да се обвиняват определени групи или нации за бедствията, като твърди, че такова мислене е небиблейско. Позовавайки се на Лука 13:1–5, авторът подчертава учението на Исус относно галилеяните, убити от Пилат, и тези, които са загинали при падането на Силоамската кула. Исус изрично отхвърля идеята, че тези жертви са били по-големи грешници от другите, като вместо това използва трагедиите, за да призове всички хора към покаяние. В крайна сметка авторът насърчава християните да гледат на тези моменти като на възможности да служат на своите ближни и да споделят надеждата, която се намира в Исус Христос.