Държавите от Южна Азия затягат ограниченията върху чуждестранното финансиране на НПО

Правителствата в Южна Азия все по-често прилагат строги разпоредби относно това как неправителствените организации (НПО) получават и управляват чуждестранно финансиране. Въпреки че официалните лица често посочват усилията за борба с изпирането на пари като оправдание за тези политики, критиците твърдят, че тези мерки ефективно третират правото на сдружаване като държавно предоставена привилегия, която може да бъде отнета по всяко време. Регулаторните рамки варират според държавата, но споделят обща тенденция към засилен държавен надзор и административни пречки.

В Индия Законът за регулиране на чуждестранните вноски, значително затегнат през 2020 г., изисква организациите да използват един-единствен определен от правителството банков клон в Ню Делхи и забранява прехвърлянето на чуждестранни средства между организации. През последното десетилетие в страната са анулирани над 16 000 регистрации на НПО. Междувременно Непал изисква предварително одобрение от Съвета за социално подпомагане и Министерството на финансите за всеки отделен проект, финансиран от чужбина. По подобен начин Пакистан изисква от международните организации да получат ново правителствено разрешение, преди да приемат финансиране от нови източници или да установят нови офиси. Правни експерти предполагат, че тези ограничителни практики често надхвърлят международните стандарти, което води до призиви за съдебен преглед относно правото на международно финансово сътрудничество.