Молитвата на Моника и обръщането на Августин

В размисъл за силата на постоянната молитва, историята на Моника и нейния син Августин подчертава дълбоката загриженост на една майка за духовния път на нейното дете. Когато Августин решава да се премести в град, който Моника свързва с морален упадък, тя горещо се моли той да не заминава. Въпреки нейните усилия, той заминава, оставяйки майка си в състояние на дълбока скръб.

По-късно обаче Августин разказва в своите писания, че времето му в този град се превръща в сцена на неговата духовна трансформация. Той отдава промяната в сърцето си на Божия отговор на дългогодишните молитви на майка си. Августин изразява убеждението си, че Бог е чул същината на желанията на Моника, като в крайна сметка го е насочил към вярата, която тя постоянно е търсила за него.