Духовното свидетелство на Сара Едуардс по време на Великото съживление

В биографията „Сара Едуардс: Наслада в Бога“ авторката Шарън Джеймс изследва живота на съпругата на богослова от XVIII век Джонатан Едуардс. Книгата подчертава ролята на Сара по време на Великото съживление — период на значително религиозно съживление в Нова Англия. Джеймс описва Сара като всеотдайна майка на единадесет деца, която поддържа дълбока, страстна отдаденост на вярата си въпреки социалните предизвикателства и трудностите в служението, пред които е изправено семейството ѝ.

Централен фокус в разказа е триседмичен период през 1742 г., по време на който Сара преживява това, което описва като екстатично и непрестанно общение с Христос. Според повествованието тези срещи са били толкова интензивни, че тя често е припадала, което е накарало някои наблюдатели да се страхуват за живота ѝ. Сара описва това време като пълна смърт за себе си, което според нея я е подготвило за последвалите изпитания и съпротива. Джонатан Едуардс разглежда преживяванията на съпругата си като чист израз на съживлението, твърдейки, че силната ѝ емоционална реакция е била твърдо вкоренена в библейската истина, а не е била просто религиозна крайност.