Тим Келър за пренареждането на любовта и намирането на висше удовлетворение

В размишленията си върху природата на човешките желания покойният Тим Келър изследва защо земният опит често не успява да осигури пълно удовлетворение. Опирайки се на аргумента на К. С. Луис в „Обикновено християнство“, авторът предполага, че постоянните, неутолени копнежи служат като знак, че хората са създадени за реалност отвъд този свят. Вместо да разглежда тези чувства като проклятие, учението ги представя като покана за търсене на по-дълбока цел.

Келър твърди, че човешкото недоволство произтича от неправилно подредената любов, а не от нейната интензивност. Той аргументира, че християнската перспектива не е в това да се откъснем от земните неща, а да поставим Бог над всичко останало. Поставяйки Бог в центъра, другите видове любов — като тази към кариерата или семейството — могат да бъдат правилно подредени. Авторът предупреждава, че когато второстепенните блага бъдат издигнати до статута на бог, те неизбежно водят до дисбаланс и разочарование. В крайна сметка учението насърчава вярващите да пренаредят своите привързаности, като гарантират, че любовта им към Бог остава основа за всички останали взаимоотношения и стремежи.