Псалми 88
1Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе.
2Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
3Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближава до преизподнята.
4Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
5Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
6Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
7Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).
8Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
9Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
10На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села).
11В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта верността Ти?
12Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
13Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
14Господи, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
15От младини съм угнетен и бера душа; Търпя Твоите ужаси, и в изумление съм.
16Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
17Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
18Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.