Псалми 55
1Послушай, Боже, молитвата ми. И не се крий от молбата ми.
2Внимавай в мене и отговори ми. Безпокоя се в тъженето си, и стена;
3Поради гласа на неприятеля, Поради притеснението на нечестивия; Защото приписват на мене беззаконие, И с гняв ми враждуват,
4Сърцето ми тъжи дълбоко в мене, И смъртен ужас ме нападна;
5Страх и трепет дойдоха върху мене, И ужас ме потопи.
6И рекох: Дано да имах крила като на гълъба! Щях да отлетя и да си почина.
7Ето, щях да бягам надалеч, Щях да живея в пустинята; (Села).
8Щях да ускоря бягането си От вихъра и от бурята.
9Опропасти ги, Господи, и раздели съвета им; Защото видях насилие и разпри в града.
10Денем и нощем го обикалят по стените му, И беззаконие и зло има всред него;
11Нечестие има всред него; Угнетение и измама не се отдалечават от улиците му.
12Понеже не беше неприятел, който ме укори, - Това бих претърпял, - Нито беше оня, що ме мразеше, който се подигна против мене, - Тогава бих се скрил от него;
13Но ти, човек равен на мене, Другар мой, и мой близък приятел.
14Заедно се разговаряхме сладко, С множеството ходехме в Божия дом.
15Нека дойде ненадейно смърт на тях. Нека слязат живи в преизподнята; Защото в жилищата им, и в сърцата им има злодейство.
16Но аз към Бога ще извикам; И Господ ще ме избави.
17Вечер и заран и на пладне ще се оплаквам и ще стена; И Той ще чуе гласа ми.
18Ще избави душата ми и ще я успокои от боя, който е против мене; Защото мнозина са с мене.
19Бог, Който се е възцарил преди вековете, Ще чуе и ще ги съкруши, (Села). Ще съкруши човеците, които неизменимо Не се боят от Бога.
20Всеки един от тях простира ръце против ония, които са в мир с него; Нарушава съюза си.
21Устата му са по-мазни от масло, Но в сърцето му има война; Думите му са по-меки от дървено масло, Но пак са голи саби.
22Възложи на Господа това, което ти е възложил и Той ще те подпре; Никога не ще допусне да се поклати праведният.
23Но Ти, Боже, ще ги сведеш в гибелния ров; Мъже кръвопийци и измамници няма да стигнат и до половината на дните си; Но аз ще уповавам на Тебе.