Псалми 139
1Господи, опитал си ме и познал си ме.
2Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6Това знание е пречудно за мене; Високо е; не мога да го стигна.
7Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
8Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.
9Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
10И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи.
11Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
12То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
13Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
15Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
16Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18Ако бих поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе.
19Непременно ще поразиш нечестивите, Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
20Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
21Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
22Със съвършена омраза ги мразя, За неприятели ги имам.
23Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.