Псалми 137
1При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;
2На върбите всред него Окачихме арфите си.
3Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.
4Как да пеем песента Господна В чужда земя?
5Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!
6Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.
7Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!
8Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!
9Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!