Притчи 6
1Сине мой, ако си станал поръчител за ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
2Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
3Затова, сине мой, направи това и отърви се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
4Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
5Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
6Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър, -
7Която, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
8Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жетва.
9До кога ще спиш ленивецо? Кога ще станеш от съня си?
10Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
11Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
12Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
13Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
14Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
15Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
16Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
17Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
18Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
19Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
20Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
21Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
22Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе.
23Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
24За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
25Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
26Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
27Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
28Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
29Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
30Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
31И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
32Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
33Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи.
34Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
35Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.