Притчи 14
1Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2Който ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.
3В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6Присмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно.
7Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18Безумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.
20Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност ще се показват към тия, които измислят добро
23От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цяла измама.
26В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32Нечестивият е смазан във време на бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование.
33В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.