Йоан 5
1Подир това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим.
2А в Ерусалим, близо до овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия.
3В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.
4Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато болест и да беше болен].
5И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.
6Исус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече боледувал, каза му: Искаш ли да оздравееш?
7Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.
8Исус му казва: Стани, дигни постелката си и ходи.
9И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.
10Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.
11Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?
12Попитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи?
13А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място.
14По-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.
15Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.
16И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.
17А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.
18Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и така правеше Себе Си равен на Бога.
19Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.
20Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.
21Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.
22Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички,
23за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.
24Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.
25Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят.
26Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;
27и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.
28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,
29и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.
30Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.
31Ако свидетелствувам Аз за Себе Си; свидетелството Ми не е истинно.
32Друг има, Който свидетелствува за Мене; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мене, е истинно.
33Вие пратихте до Иоана; и той засвидетелствува за истината.
34(Обаче свидетелството, което Аз приемам, не е от човека; но казвам това за да се спасите вие).
35Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене.
36Но Аз имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.
37И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.
38И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, Когото Той е пратил.
39Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене,
40и пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.
41От човеци слава не приемам;
42но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.
43Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.
44Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.
45Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява - Моисей, на когото вие се облягате.
46Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа.
47Но ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?