Иов 31

¹Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

²Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

³Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

⁴Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

⁵Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

⁶(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

⁷Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако се е залепило петно на ръцете ми,

⁸То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

⁹Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

¹⁰То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

¹¹Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

¹²Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

¹³Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

¹⁴То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

¹⁵Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?

¹⁶Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

¹⁷Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

¹⁸(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

¹⁹Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

²⁰И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

²¹Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

²²То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

²³Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

²⁴Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

²⁵Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

²⁶Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

²⁷Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

²⁸И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от вишния Бог.

²⁹Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

³⁰(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да искам живота му с проклетия); -

³¹Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

³²(Чужденецът не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

³³Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

³⁴Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

³⁵(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И да имах акта който противникът ми е написал!

³⁶Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

³⁷Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-);

³⁸Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

³⁹Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

⁴⁰Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.