Иов 3

¹След това Иов отвори устата си та прокле деня си.

²Иов, проговаряйки, рече: -

³Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.

⁴Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

⁵Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

⁶Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

⁷Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

⁸Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

⁹Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

¹⁰Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.

¹¹Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

¹²Защо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?

¹³Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

¹⁴Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

¹⁵Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

¹⁶Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

¹⁷Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

¹⁸Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

¹⁹Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

²⁰Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

²¹Които копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

²²Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

²³Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

²⁴Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

²⁵Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

²⁶Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.