Исая 21
1Наложеното за пустинята на морето пророчество: Както южните вихрушки, които стремително летят, Така иде разрушение от пустинята, от страшната земя.
2Тежко видение ми се откри: Коварният коварствува, и грабителят граби. Възлез, Еламе; обсади, Мидийо; Спрях всичките й въздишания.
3Затова хълбоците ми са пълни с болеж; Болки ме обзеха както болките на жена, когато ражда; Сгърбен съм та не мога да чуя, Смутен съм та не мога да видя.
4Сърцето ми се разколебава, трепет ме ужаси; Дрезгавината, която пожелах, се обърна на страшилище за мене.
5Приготвят трапезата, поставят стражата, ядат, пият! Станете, военачалници! излъсквайте щитове!
6Защото Господ ми рече така: Иди постави страж, Та нека възвестява каквото види.
7И видя полк конници по двама, Полк осли, и полк камили; Тогава вникна добре с голямо внимание.
8После, извика като лъв: Господи, аз стоя непрекъснато в стражарницата през деня, И оставам в стражата си целите нощи. -
9Но, ето! иде тук полк мъже, конници по двама! И той проговаряйки рече: Падна, падна Вавилон, И всичките изваяни идоли на боговете му се строшиха на земята!
10Врахо мой, и ти произведение на гумното ми, Явих ви онова, което чух от Господа на Силите, Израилевия Бог.
11Наложеното за Едом пророчество: Към мене вика един от Сиир: Стражо, колко е часът на нощта? Стражо, колко е часът на нощта?
12Стражът рече: Утрото иде, още и нощта; Ако искате да питате, питайте; дойдете пак, дойдете.
13Наложеното за Арабия пророчество: Привечер ще слезете в гората да пренощувате. О дедански кервани.
14Жителите на теманската земя Донесоха вода за жадния, Посрещнаха бежанците с хляба си.
15Защото побягнаха от сабите, От оголената сабя, от запънатия лък, И от лютостта на войната.
16Защото Господ ми рече така: Вътре в една година, каквито са годините на наемник, Ще изчезне всичката слава на Кидар;
17И останалото число на стрелците, Силните мъже на кидарците, ще бъде малко; Защото Господ Израилевият Бог е изговорил това.