2 Коринтяни 3

¹Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

²Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;

³и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

⁴Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.

⁵Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

⁶Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

⁷Но, ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

⁸как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?

⁹Защото, ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече в слава.

¹⁰(И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).

¹¹Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.

¹²И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,

¹³и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

¹⁴Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че тоя завет преминава в Христа.

¹⁵А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им,

¹⁶но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.

¹⁷А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода,

¹⁸А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.